Коя е подходящата двигателна активност за детето? (част I)

Updated: Oct 9

8 съвета, които ще Ви помогнат в избора

В началото на учебната година родителите са заляти от информация за предстоящи извънкласни дейности. Особено в големите градове изборът е твърде голям. Статистиката показва, че преди първи клас всяко второ дете тренира нещо, а често и по няколко различни занимания. След като започнат училище обаче много деца отпадат от спорта, а вече в горните класове процентът на все още активно трениращите е значително по-малък. Това говори, че повечето родители знаят колко е важен спортът „по принцип“, имат желанието да запишат дететето си „на нещо“, но често изборът им не е ръководен от ясни мотиви, които да устоят изпитанията на времето или пък не се разглежда като дългосрочен процес, а като нещо което правим тук и сега, защото ни е удобно, приятно и забавно. Този подход рядко би могъл да доведе до желаните резултати, тъй като всяка дейност, за да се „отблагодари“ изисква време и усилия, и понеже и двата фактора за човек са ограничени, важно е да можем да изберем правилното (за нас) нещо възможно най-рано, за да не пилеем напразно усилия.

В предстоящата статия Ви предлагаме 8 подсказки, които да Ви бъдат от полза при избора на (ново) спортно занимание на детето (и не само).


1. Определете вашите цели или ЗАЩО искате детето да тренира

„Защо“ е по-важно от „какво“ - както казва известният мотиватор Саймън Сайек. Или за да открието това, което търсите, трябва да знаето какво точно търсите! Определете ясно вашите мотиви, за да запишете детето на дадената спортна дейност и си задайте въпроса дали тя би ги оправадала. Не забравяйте, че заниманието е СРЕДСТВОТО за постигането на целите, а не самоцел. Различни мотиви са:Детето ми да е здраво и активно“, „Да се дисциплинира и да се научи на организиация“, „Да се научи да побеждава (и губи)“, „Да бъде отборен играч“, „Да има социални контактни“, „Да прекарва по интересен начин свободното си време“, „Да не скучае“, „Да се забавлява“

Приоритизирайте кое за Вас е водещо и изберете дейностите, които най-добре биха изпълнили поставените задачи. Пример: Плуването развива цялото тяло, бойните изкуства дисциплинират, баскетболът е отборен спорт, а хип-хопът е интересен.

Внимание: Имайте предвид, че рядко можете да съчетаето ВСИЧКО. Избягвайте клубове, които промотират как ще изпълнят ВСИЧКИ възможни желания. Например: „забавна дисциплина“ и „интересна строгост“ няма.. и твърдения като „Ще дисциплинираме Вашето дете, докато се забавлява“ или „Ще постигнем високи постижения, докато играем“ са взаимно изключващи се и най-малкото невярни J


2. Съобразете възрастта

- До 3 и ½ – 4 години: Гимнастика тип „Мама и бебе“

Много е важно децата да се движат от малки. Те обичат да са активни и да изразходват своята енергия, за да акумулират още повече. Чудесно е, че днес все повече родители се обръщат към спортните клубове още от ранна възраст на децата си. За периода до навършване на 4 -5 годишна възраст обаче най-важно си остава ежедневието на детето и неговото време с родителите. Под 4 години е трудно децата да бъдат организирани в тренировъчна група и да се постигне желаният тренировъчен ефект. Ето защо на тази възраст са много подходящи заниманията с родител. Децата обичат да копират своите родители и ако отделяте по няколко часа в седмицата, в които да правите упражения заедно с Вашето дете, бихте съчетали няколко позитива: Да прекарвате повече време с детето си/ да бъдете негов пример/ да използвате времето, за да спортувате и Вие.

- Над 4 годишна възраст: Първи опити организирани занимания

Възрастта вече е подходяща да опитате да включите детето в по-организирани дейности. Казваме „да опитате“, защото е много важно да се подходи плавно и постепенно. Много места предлагат опознавателен период, в който може да пробвате първите пъти детето само да гледа или да „влиза“ в тренировките за по няколко минути. Не допускайте обаче детето да влиза и да излиза по няколко пъти в часа, всеки път, когато реши. Целта е да се приобщи към организирания час, а не да свикне, че може да прави, каквото си поиска, когато си поиска. Обяснете му правилата и необходимостта от тях. Проявете търпение и разбиране към особеностите на възрастта. Ако в началото се страхува, плаче и не иска да тренира не приемайте отказа за категоричен. Не го насилвайте, но му дайте достатъчно време да свикне с новото място и да се убеди, че няма нищо страшно да опита. Ако дейността (и треньорът) позволява, първите пъти може да влизате заедно с него, за да му дадете кураж!

- Първи клас: Спортът като част от програмата

Започването на училище бележи нов етап от живота на малчугана! Ако до момента сте му оставили повече свобода и време за игри, при формирането на по-организираното ежедневие на ученика е добре да включите и регулярните посещения по вид спорт. Движението разтоварва активно и помага на усилената умствена дейност в училище. Внимавайте обаче да не претоварите детете си. Ако запълните всички дни с някакъв вид извънкласна дейност (английски, китара, курсове по математика, карате, танци) е съвсем нормално детето да няма желание за нищо. Понякога родителите се отплесват да запишат децата си на няколко неща с мотива да им се предостави по-широка картина, от която сами да изберат „своето“ след време. Но тъй като всяка една от дейностите се посещава относително рядко (веднъж-два пъти в седмицата), дълго се работи на изключително повърхностно ниво, което не може да събуди трайния интерес и да подтикне към задълбочаване и качествени резултати.

- Втори - четвърти клас: Ориентиране по интереси

Ако до този момент детето не е посещавало спортни занимания, е време да го заведете. Набележете няколко дисциплини и клуба и пробвайте. Търсете активно и мнението на детето. То вече има по-осъзнати интереси, които да бъдат насочени и канализирани. Не се отказвайте, докато не откриете подходящо. Имайте предвид, че колкото по-нагоре отива детето, толкова по-трудно ще го вдъхновите да спортува. С израстването тялото става все по-тежко, по-трамаво и по-трудно за управление. Не пропускайте момента! J

- (Пред) тийнеджърска възраст: Мотивация отвътре

На тази възраст трудно вие ще заведете детето някъде още повече ще го накарате да тренира нещо, ако той/тя не го пожелае. Опитайте да го вдъхновите, той/тя сама да открие своите интереси и поговорете за ползите от тренировките за израстването на личността. На тази възраст подрастващите се опитват да подражават - дайте им примери с известни спортисти или успели личности, на които спортът е помогнал. Ако успеят да открият мотивацията вътре в себе си, тя би могла да ги води силно и устремено. Имайте предвид обаче, че пред тийнейджърите има немалко трудности, които се изразявт или в апатия и отричане на всичко и всички или в „захласване“ в други по-забавни и интересни дейности (приятели/ гаджета/ барове/ дискотеки). Борете се, защото това е „последният влак“, който можете да хванете, когато става въпрос за сериозна спортна дейност и позитивите, които бихте извлекли от нея.


3. Съобразете темперамента и физиката на вашето дете

При масовия спорт „за всички“ рядко има предварителна селекция. Във вида, в който много от дейностите се практикуват – „два пъти в седмицата“ рядко се и достига до високи спортни постижения. Трябва са се знае обаче, че предварителното съобразяване с индивидуалността на трениращия е много важно за успешната реализация.

Различните спортни дисциплини работят в различни работни режими за физическото и психическото тяло и почти няма човек, който да може да тренира ВСИЧКО. Едни са бегачи на дълги разстояния, други са спринтъори. Балерината никога няма да стане шампион по сумо както и обратното J

- Физически данни:

Физиката е едната страна на монетата. Тя може да се прецени лесно, особено от опитния треньор. Задължително го попитайте още в началото дали вижда потенциал във Вашето дете и дали има смисъл да се започва (или продължава) с дейността. Въпреки, че днес фокусът е обърнат напълно към „клиента“ и дали на него ще му хареса заниманието, имайте предвид, че правилният поглед е по-скоро обратния – дали Вие сте подходящи за съответното занимание. В това няма нищо лично и обидно! Трябва да сте само благодарни, ако някой Ви насочи какво да (не) правите, защото да изберете правилно „Вашето“ нещо е определящо за това колко далеч ще стигнете.

- Темперамент:

Докато физиката е само проявление на вътрешните качества, темперамента е онова, което ни движи отвътре. Един меланхолико – флегматичен тип трудно би се реализирал в някоя силно динамична дисциплина (например спринт), както и един силно енергичен тип трудно би се „успокоил“ с нещо по-бавно (например йога).

- Психо-емоционални фактори:

Какво е Вашето дето? Състезателна личност ли е? Публичната изява мотивира ли го или по-скоро го плаши. Може ли да губи или е свикнал всички да му повтарят, че е „Номер 1“. Индивидуален играч ли е или мисли и за другите?

Спортът (пре)възпитава! Може да използвате състезателната дейност, за да научите своето дете да бъде борбено и устремено, а да се научи да губи ще му бъде ценно и занапред. Отборните спортове развиват социалните умения и чувството за общност, а индивидуалните дисциплини биха паснали добре на по-интровертен тип деца, които обичат своята (самостоятелна) компания. Ако мислите, че състезанието не е Вашето нещо и искате да обърнете фокуса от съревнованието към споделеността с другите и към това да ставаме по-добри от себе си, има подходящи несъстезателните двигателни активности: несъстезателни танци, някои бойни изкуства (Айкидо), йога.


към част II -->


автор: Весела Велин, III дан Айкидо, съосновател на Шинчоку Доджо



176 views