Духът на Айкидо

Айкидо е бойно изкуство, което винаги е било представяно като учение, което развива както Тялото, така и Духа на човека.

 

Ползите от неговото практикуване за тялото са очевидни! Въпреки, че Айкидо не е спорт (по смисъла на явяване на състезания и спечелване на турнири), то е свързано с много движение, а всяко движение е полезно за тялото и физическото здраве на човека. Спектърът от техники и движения в Айкидо използва цялата двигателна способност, натоварва всички мускулни групи, заздравява костите и подобрява работата на ставите. Както Курибаяши сенсей често казва: „Човешкото тяло е съставено от 306 кости и 835 мускули, и един добър Айкидока трябва да се стреми да използва всички от тях!“

Освен физическите качества на тялото като обща подвижност, издръжливост, сила и бързина, които се придобиват в следствие на продължителната Айкидо практика, много ценно е и качеството гъвкавост, което изключително важно и необходимо за Айкидоките.

Подобряването на общото усещане, придобиването на добри рефлекси и способността да избегнеш атака и да се защитиш в „реална“ битка ще причисля към неоспоримите физическите позитиви от практикуването на Айкидо. Бойно-приложният аспект от бойното изкуство за мен лично никога не е било водещ мотив да продължавам да тренирам вече повече от 15 години – считам, че то е много повече от това.

 

По-важна е духовната страна на Айкидо или как Айкидо развива Духа на човека. „Здрав дух в здраво тяло“ гласи древната максима и двете понятия със сигурност са свързани. Ако искаме да израстваме цялостно като индивиди, трябва да избираме практики, които развиват и двете, да разглеждаме Тяло и Дух заедно и да ги  възприемаме като едно. Въпреки това трябва да признаем, че Духът е първоизточника - този който определя нашата нравственост, диктува нашите намерения и задава посока на движение (на нашето тялото). Просветлението винаги идва отвътре навън (от Духа към тялото) и от нас към заобикалящия ни свят.

 

Говорейки за Духа на Айкидо не можем да се позоваваме единствено на демонстрациите, които виждаме и физическото отражение на техниките, които изучаваме в тренировъчната зала. Трябва да вникнем в значението на Ай Ки До и да разберем какво всъщност правим, практикувайки го.

Кодът за разбирането на изкуството е заложен в неговото име – Ай (хармония), Ки (енергия), До (път) или  Път на хармония с енергията,  Път на хармония между енергиите.

 

АЙ – широко известно като "хармония", "обединяване", „да станем едно“, означава още "Любов". Тук не говоря за романтичната любов между мъж и жена. Говоря за любовта като чувство към всички човешки същества, което може да изпитва само едно просветлено съзнание, отърсило се от користта и материалното, от страстите и желанията, присъщи за Егото. Такава обич изразява обичта към Живота и стремежа да го запазиш независимо от обстоятелствата. Какъв по-силен пример за това от силата да не отвръщаш на злото със зло, да не нараняваш и убиваш, дори когато те атакуват?

Да влезеш в битка е лесно, да придобиеш бойни умения, с които да сразиш врага – ще отнеме време…но истинската сила е да предотвратяваш конфликтите като не влизаш в тях, защото за конфликта, също както за хармонията трябват двама.

ХАРМОНИЯТА или това да бъдем едно, много силно проличава в играта на двамата партньори в Айкидо (уке и наге) и специфичната връзка, която се ражда между тях. Първоначалният импулс, който служи за „среща“ между двамата е атаката. После идва продължаващото атари - постоянно търсене на партньора, устрем, насочен към него (и неговият център), дори и когато ръката, краката, тялото му се отместят. Ако няма устрем, няма свързване между двамата. По-нататъшното взаимодействие се определя от движението на телата и директорията, която се създава от устрема на уке  и пренасочването на този устрем от наге. Влизане/отстъпване, пропускане/отвеждане, директно/въртеливо, меко/ твърдо – често се сменят както като състояния и действия от страна на единия, така и като роли, изпълнявани и от двамата. Например: първоначално атакуващият (уке) влиза, но когато наге, насочи своята енергия директно към уке, уке трябва да отстъпи, в противен случай следва сблъсък.

Чрез много практика и двамата трябва да шлифоват своите умения и да постигнат хармонията заедно, защото ако има конфликт между тях, ако има сблъсък или борба, тогава вече изчезва хармонията и би било невъзможно да говорим за Айкидо.

 

КИ  - Енергия - като вторият компонент от кода, който изгражда Айкидо има няколко тълкувания, всяко от които могат да се възприемат: енергията вътре в нас, енергията на всеки един човек и универсалната вселенска енергия.

Когато заговорим за АЙКИ или хармонизиране на енергията, хармония между енергиите, също има няколко неща, които можем да разбираме:

  • Да хармонизираме себе си, да направим така че всяка една частица в нас да бъде в унисон с останалите.

Да движим ръцете и краката координирано в пространството, докато се стремим гърбът да е изправен и същевременно да контролираме дишането си е достатъчно трудно за изпълнение самостоятелно, а какво остава да приложим всичко това в техниката, която изпълняваме заедно с друг човек. Постигането му изисква дългогодишна целенасочена практика. Но тук говорим само за физическото измерение на Айки. Осъзнавайки този принцип на много по-дълбоко ниво, бихме работили върху това мисли, думи и действия да станат едно! 

  • Да бъдем в хармония с останалите.

Независимо кой атакува първи, когато на удара (било то, физически, ментален или словесен) се отвърне с удар, хармония няма. Както по-горе споменах за конфликта трябват двама – т.е докато атакуващия задържи агресията единствено в себе си и не намери отзвук и в другия човек, сблъсък няма. Дали агресията все пак ще остане (в единия) или заедно ще успеят да я преобразуват в нещо по-добро – това вече зависи и от двамата и практикуването на Айкидо  цели точно това…

В нашата школа започваме да преподаваме Айкидо на деца от четиригодишна възраст. С най-малките почти не учим конкретни техники, по-голямата част от тренировката се свежда до общи физически упражнения с цел подобряване кондицията на децата и подготовката им за бъдещи техники. Това е съвсем разбираемо и считам, че и в останалите школи по бойни изкуства, а в спорта въобще с деца на тази възраст се практикува по подобен начин. При нас обаче има нещо специфично и то е, че всички упражнения – от тичането през загряването до по-натоварващите - се изпълняват по двойки. Смисълът е децата да свикнат да бъдат заедно, да бъдат партньори и да си помагат и сътрудничат, вместо да си пречат, съревновават  и „бият“ помежду си. Когато поискаме от тях да дадат пример за Айкидо, те знаят, че ако се боричкат, бутат и дърпат, това не е Айки, защото тогава няма хармония. Айкидо е когато между тях има връзка и тя е хармонична. Да се държат за ръце и да тичат заедно е само един пример, който илюстрира този принцип.

  • Да бъдем в хармония със заобикалящия ни свят.

Днес са много нашумели и модерни призивите да живеем природосъобразно. Да бъдем „еко“ и „био“. Истината е, че действително все повече хора започват да осъзнават колко важна е връзката ни с природата и колкото и технологически и индустриално да напредваме, не можем с нищо да заместим чистия въздух, питейната вода, плодородните почви, планините и океаните. Незачитането на естествените цикли, замърсяването, войната и опустошението са против природата на нашата планета и ако не ги спрем рано или късно ще загинем…Едно от поръченията, които О‘сенсей е оставил за разбирането на будо е човек да обработва земята! Връзката между практикуването на будо и земеделието е изключително силна, защото за да се научиш как да опазваш живота (което е главната цел на будо), трябва да знаеш как се създава и съхранява той (което прави земеделието). Създателят винаги е твърдял, че вдъхновението за Айкидо е природата, защото там всичко е в хармония. Ако искаме да се учим, трябва да я наблюдаваме!

Как птиците  летят заедно, как пчелите създават хармонични общества, как растенията следват Слънцето са само някои от многобройните примери за Айки, които можем да открием.

 

ДО – Пътят - е онова, което допълва Айки, последният символ от Айкидо.

Японското До ни препраща към китайското Дао. Тук можем да намерим потвърждение и допълнение на кода на Айки, тъй като главната цел на учението на Дао е „постигане на Хармония на всичко с всичко“.  Тай Дзи Ту – диаграмата на върховния принцип (широко известен като Ин и Ян) открива Пътя, единствено пред онзи, познал хармонията между мекото и твърдото.

Понятието „Път“ обикновено свързваме с онзи продължителен процес и трансформацията, която се случва с човека, който го следва и върви по него. Особено важно е да обърнем внимание на понятието процес. За разлика от силно изявеният стремеж към резултати в западните спортове, в източните изкуства е много характерно, че нещото се прави заради самата практика и най-вече за това, което се случва с нас докато я извършваме.

Точно тук Айкидо потвърждава връзката си с традиционните изкуства в Япония, в частност бойните изкуства (Будо). В Айкидо нямаме състезания, а техниките, които практикуваме не са самоцел. Както създателят казва, на първо място Будо има за цел чрез ежедневна практика да тренираме своите Тяло и Дух и да ставаме по-добри във всички отношения на своя живот. Да се отърсим от Егото, което ни тласка към стремеж за слава, победа, разгром над другите и да постигнем онова чисто съзнание, което ще ни позволи да живеем в Хармония.

Много хора биха се запитали по какъв точно начин едно бойно изкуство може да осъществи споменатите цели. Бойните изкуства не служат ли на хората, за да …се бият?! Зрелищните бойни спортове, които се считат за днешните наследници на Будо далеч не носят у себе си първоначалната идея на бойното изкуство и отговорът на този въпрос не можем да търсим, гледайки поредния зрелищен спектакъл.

Будо е създадено, за да опазва живота. За това свидетелства идеограмата, с която се изписва Бу – „да спрем копието“. За да разберем едно явление, трябва да го разгледаме в контекста на времето, в което е създадено и е съществувало. В епохата на самураите, когато постоянни граждански войни са били факт, действително, за да опазиш живота – твоя и на този, на когото служиш, на семейството и рода си, бойните умения са нужни. Но дори и на бойното поле самураите са успели да запазят своето благородство и до днес са извести със своите добродетели като чест, доброта, честност, смелост, лоялност, обноски, уважение.

Казват, че начинът да се научиш да живееш е да се доближиш до смъртта. Воините, преминали през толкова битки и кръвопролития, многократно отнемайки човешки животи, самите те избягвайки на косъм смъртта могат истински да оценят ценността на живота.  Оттук нататък започва еволюцията на бойните изкуства. Пред единствената възможност – да убиеш, за да останеш жив, се появява алтернативата – да запазиш или дори да не нараняваш, този, който те е атакувал. Да разрешиш конфликта по миролюбив начин, да дариш любов, когато насреща има агресия – това е последната стъпка от еволюцията на будо, чието олицетворение е Айкидо.

 

В епоха, в която не си служим със самурайски мечове, за да опазваме живота си, във време, в което не е необходимо да защитаваме честта си чрез битка на живот и смърт, бойните изкуства продължават да се практикуват, за да съхраняват и развиват добродетелите на воина, който стои във всеки от нас. Днес ние сме изправени пред други предизвикателства, за да съхраним доброто у себе си. В дигиталната ера, когато хората все повече се отдалечават един от друг и губят реалната връзка помежду си, целта на Айкидо не е да им предложи поредните бойни умения или по-интересния зрелищен спектакъл… Смисълът на практикуването на Айкидо е да осъзнаем неговата сила да обединява хората и да оценяваме и запазваме връзката помежду си!  

 

Айкидо не е техника, с която да победиш врага, Айкидо е начин да обединим света и да гo направим едно голямо семейство!

О-сенсей Морихей Уешиба (1883 – 1969)

 

 

Автор: Весела Велин,

март 2018